Колко време работим реално в България?

Колко време работим реално в България за една година и имаме ли основание за по-високи заплати, на база този едногодишен трудов стаж? Реших да направя тази справка продиктувана от великденските празници през 2015 г. И така…

Колко време работим?

1. Годината има 365 дни.
2. Цялата година има седмичната почивка (събота и неделя), която е равна на 104 дни.
3. Официалните празници и дните, които са прикрепени към официалните празници по чл. 154,ал. 1 КТ са 15 дни, като в тази цифра влизат и дните прикрепени като почивни заради конкретен празник. Има обаче дни, които са официални празници и се падат в събота и неделя, затова реално официалните празници, падащи се през седмицата са 9 дни.
4. На всеки трудещ се по трудов договор се полагат 20 дни годишен платен отпуск.

Ако теглим чертата се получава, че дните в които не работим са 133 дни (над 4 месеца) или работим 232 дни в годината.

В процентно съотношение излиза, че 36,5% от цялата година ние не работим.

Тази сметка е направена при 5 дневна работна седмица и 8 часов работен ден.

Има хора, които работят и на 4 часов работен ден.

А има и хора с професия – народен представител! За последните съм сигурен, че ако направя една калкулация, те ще отидат към 46%-50% почивно време през годината. Не за всички разбира се!

Колко време работим почасово

Тук ситуацията е същата, което е и напълно логично. Отново изхождаме от

8 часов работен ден и в сметките нито на работните дни, нито на почивните не влизат часовете ранните сутрешни и вечерни часове, както и тези през нощта. Т.е. двете стойности по-горе ги умножаваме просто по х8 и се получава:

1. Работни 232 дни х 8 = 1 856 часа
2. Почивни 133 дни х 8 = 1 064 часа

Колко време работим…изобщо

Ако направим още по-задълбочен анализ в който да включим разхода от работното време за лични цели – незавършен пълен работен ден (избягал си) и прекарано време в социалните мрежи съм абсолютно сигурен, че от 36,5% българинът ще скочи до около 45% време в което не се извършва работата, за която е нает.

Заключение: ами без думи съм.

Обичаме да ревем и да казваме, че труда ни не е оценен. Погледнете цифрите по-горе и се запитайте – кой труд?

Забележка: горните резултати и мнения не са насочени към хора, които работят пълноценно и си изпълняват задълженията, но въпреки всичко не са добре възнаградени. При тях проблема е друг. Или пък хора, които работят също пълноценно и са оценени отлично и го признават. При тях също причината е друга. Тук показвам предимно проблем, който над 70% от българското общество не иска въобще да разглежда или да мисли за него, когато каже „Заплатите са ниски“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *