За мен

bn

Кратката версия за мен:
„Свободата Санчо е на върха на копието“ е най-смисленото изречение, изобщо!
Не понасям много хора на едно място т.е. повече от 3-ма. Не ме интересува широкото общественото мнение и затова не ми пука за него. Вярвам, че Вселената си е направила „ебати и майтапа с нас на тази планета“. Надявам се, скоро нещата в Космоса да си дойдат по местата.

Любим филм/сериал – La que se avecina. Работя ето тук.

Дългата версия за мен:
26 Януари, 1976 г. – Роден съм в Панагюрище

До 1990 г. – Щастливо детство, футбол, фунийки, стражари и апаши, крадене на сливи и череши от чужди дворове, три пъти шиене на счупена глава, колелета (велосипеди), първи стъпки в бягане от учебни часове, замерване на хора от балкона с вода (съответно строго наказван) и други такива социални дейности.

1990 до 1995 г. – Средно образование („Промишлена електроника“ – нищо не разбирам), гаджета, дискотеки, забавления в други градове, силно противоречене и ядосване на родителите;

1995 до 1997 г. – Радист в разузнавател взвод, в сборна рота на кашишко поделение – Хасково „на Кенана“.

1997 до 2001 г. – студентски живот в някакъв колеж, но по специалност, която ще се превърне в призвание до ден днешен – „Маркетинг и реклама“

2001 до 2004 г. – работа в различни дружества, ниско заплащане, квартири, пътуване, жени (нищо сериозно), алкохол и купони, грешки, грешки, грешки 🙂

2004 до 2006 г. – General Management EMBA in University of Sheffield, UK-GR – ама как звучи, а?

2006 до 2011 г. – Отново работа в различи фирми, същото заплащане, жени, купони – а бе, повтарям периода 2001 до 2004 г.

2011 до 2013 г. – Разбирам буквално смисъла на думата „парадокс“ поради следното: за първи път започвам работа в дружество, което уважава служителите си и не ги лишава от нищо. Нормално заплащане, отношение, приятна и не-стресова работа. И поради доброто състояние на духа, решавам, че рекламата на bTV – „Fairplay“ не ме кефи и я свалям от национален ефир (благодаря, няма нужда да ми благодарите). AEJ сметнали, че съм „яката работа“, давам интервюта, участия, хората ми искат мнението, ходя тежко, почти не стъпвам по земята. Абе, глупости! В същото време осъзнавам, че не искам вече да работя за друг, освен за себе си. В средата на 2013 напускам и започвам собствен бизнес. Женя се!

2014 до 2016 г. – Живота се подрежда. Бизнеса се развива. Много неща започват да придобиват смисъл. В България явно няма качествени журналисти, щом AEJ продължават да ми се набиват в очите. Развеждам се. Но пък се сдобивам с уникална компания – #BrunoThePit

2017 до… – Продължавам да ставам всяка сутрин в 6.00 ч. без значение дали е уикенд или празник. Не защото милиардерите правят така, а защото имам куче за разхождане 🙂